Патрон на училището е Георги Измирлиев. Роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Димитър Измирлиев и Тона Измирлиева.
Баща му Димитър е търговец на дребно. За майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от с. Берово в Малешевско.
Учи в Сяр. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873.
Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на българското благодетелно дружество „Просвещение“.
След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя. В Цариград се изявява като обществена личност — участва в мероприятия на българското благодетелно дружество „Просвещение“, разпространява вестници, изнася сказки. След цариградския период постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873. В края на 1875 г. заминава за Гюргево. Избран от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг в България. Получава революционното прозвище Русещето. Македончето извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. За три месеца създава нови комитети (в Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево). Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 в Копривщица. Предателска дума прекъсва порива на въстаниците. Група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април 1876 и арестувана. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 г. сам слага въжения клуп на врата си с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“
